1260 г. – Хубилай става хан на Монголската империя. 1835

 

1260 година – Хубилай става хан на Монголската империя.

1835 година – В Белгия, сред Брюксел и Мехелен, е открита първата европейска железопътна линия.

1873 година – Дания и Швеция подписват Скандинавски паричен съюз.

1876 година – При потушаването на Априлското въстание е осъществено Баташкото кръвопролитие.

1876 година – Издаден е първи брой на вестник „ Нова България “

1891 година – Концертната зала Карнеги Хол в Ню Йорк, издигната от филантропа Андрю Карнеги, публично е открита с концерт, дирижиран от съветския композитор Пьотър Чайковски.

1893 година – Срив на Нюйоркската фондова борса дава началото на икономическа криза в Съединени американски щати.

1921 година – Коко Шанел показва именития парфюм Chanel No. 5.

1925 година – Със закон в България са основани първите държавни трудови тържища и са планувани краткотрайни обезщетения при безработица.

1930 година – Ейми Джонсън е първата жена, която стартира полет със аероплан от Англия до Австралия сама.

1935 година – Италия атакува Етиопия, превзема столицата Адис Абеба и уголемява колонията си в Източна Африка.

1945 година – Втората международна война: Американските войски освобождават концентрационния лагер Матхаузен в Австрия.

1945 година – Йемен става страна членка на Арабската лига.

1948 година – Създаден е ПФК ЦСКА (София).

1949 година – В Лондон е основан Съветът на Европа и датата се празнува импровизирано като Ден на Европа.

1955 година – Западна Германия става самостоятелна страна, откакто Съюзническата задача се саморазпуска.

1961 година – Програма Мъркюри: Съединени американски щати изстрелва първия си пилотиран галактически транспортен съд, който прави суборбитален полет с дълготрайност 15 мин., а астронавтът Алън Шепърд става първият американец пътувал в Космоса.

1967 година – Англия изстрелва първия си сателит – Ариел 3.

1992 година – С декларация на Народното събрание България признава наложителната пълномощия на Международния съд в Хага.

1992 година – Кримският парламент афишира независимостта на Крим и с извършения през август референдум удостоверява този статут.

1997 година – България се причислява към оръжейното ембарго, наложено от Организацията на обединените народи на Югославия поради военния спор в Косово.

2000 година – 58-годишният Ахмед Сезер, дотогавашен началник на Турския парламентарен съд, е определен за десети президент на Турция.

2005 година – Тони Блеър става първият министър председател на Лейбъристката партия, спечелил трети пореден мандат.

Родени на 5 май

1210 година – Алфонсо III, крал на Португалия († 1279 г.)

1479 година – Амар Дас, трети сингхски гуру († 1574 г.)

1747 година – Леополд II, император на Свещената римска империя († 1792 г.)

1813 година – Сьорен Киркегор, датски теолог и мъдрец († 1855 г.)

1818 година – Карл Маркс, немски мъдрец и икономист († 1883 г.)

1820 година – Сергей Соловьов, съветски историк († 1879 г.)

1826 година – Евгения, императрица на Франция († 1920 г.)

1833 година – Фердинанд декор Рихтхофен, немски географ († 1905 г.)

1834 година – Виктор Хартман, съветски художник и проектант († 1873 г.)

1840 година – Йосиф I, български екзарх († 1915 г.)

1846 година – Хенрик Сенкевич, полски публицист, Нобелов лауреат през 1905 година († 1916 г.)

1878 година – Алберт Сониксен, американски публицист († 1931 г.)

1880 година – Сотир Маринков, български боен деятел (†? г.)

1883 година – Арчибалд Уейвъл, английски офицер († 1950 г.)

1886 година – Георги Дамянов Йотов, български политик, деятел на Български земеделски народен съюз († 1923 г.)

1889 година – Макс Фремерай, немски офицер († 1968 г.)

1896 година – Лилиан Ротер, маджарски психоаналитик († 1981 г.)

1898 година – Крум Лекарски, български боен и състезателен деятел († 1981 г.)

1902 година – Димитър Стоевски, български публицист и преводач († 1981 г.)

1906 година – Банчо Банчевски, български оперен артист (баритон) († 1988 г.)

1908 година – Курт Бьоме, немски оперен артист (бас) († 1989 г.)

1911 година – Андор Лилиентал, унгарско-съветски шахматист († 2010 г.)

1919 година – Георгиос Пападопулос, гръцки деспот († 1999 г.)

1919 година – Руслан Райчев, български диригент († 2006 г.)

1920 година – Боро Андов, македонски стихотворец († 1983 г.)

1921 година – Артър Шолоу, американски физик, Нобелов лауреат през 1981 година († 1999 г.)

1923 година – Михаил Егоров, руски сержант († 1975 г.)

1923 година – Николай Сутягин, руски авиатор († 1986 г.)

1923 година – Сергей Ахромеев, руски маршал († 1991 г.)

1927 година – Крум Монев, български бунтовник († 2001 г.)

1931 година – Георги Белички, български инженер и политик († 2016 г.)

1937 година – Джони Тейлър, американски поп артист († 2000 г.)

1940 година – Ланс Хенриксен, американски артист

1943 година – Майкъл Пейлин, английски артист

1944 година – Джон Рис-Дейвис, английски артист

1944 година – Жан-Пиер Лео, френски артист

1944 година – Роман Джинджихашвили, американски шахматист от грузински генезис

1948 година – Бил Уорд, английски музикант (Black Sabbath)

1949 година – Олег Атков, съветски доктор и космонавт

1950 година – проф. Димитър М. Иванов, икономист, интернационален финансов съветник

1956 година – Боян Саръев, български свещеник и патриот

1963 година – Джеймс Лабри, американски музикант

1966 година – Сергей Станишев, български политик, министър-председател на България

1968 година – Бобан Бабунски, македонски футболист

1972 година – Николай Младенов, български политик

1975 година – Юлиан Ангелов, български политик

1976 година – Хуан Пабло Сорин, аржентински футболист

1977 година – Георги Димитров Костов, български режисьр

1977 година – Димитър Телкийски, български футболист

1979 година – Наталия Жукова, украинска шахматистка

1980 година – Абдулкарим Киси, марокански футболист

1980 година – Йоси Бенаюн, израелски футболист

1980 година – Родолфо Лима, футболист от Кабо Верде

1981 година – Крейг Дейвид, английски поп артист

1982 година – Салим Салимов, български боксьор

1984 година – Александер Лаас, немски футболист

1989 година – Крис Браун, американски поп артист и танцьор